Спомен
тъмнината ме е прегърнала,
нещастието е сграбчило ръката ми,
любовта не ми е отвърнала.
Звукът заглъхва.
Мрачни мисли ме обземат,
а болката не отшумява,
погледът ми примъглява.
Спомени нахлуват,
спомени за нещо скъпо,
сълзите ми с капки от дъжд смесват.
Чудя се как ли щеше да бъде,
ако беше с мен,
навярно няма да узная,
но винаги сте бъда в теб пленен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Аврамов Все права защищены
