Feb 14, 2005, 1:11 AM

Спомен

  Poetry
1.6K 0 1
Капки от дъжд се спускат по лицето ми,
тъмнината ме е прегърнала,
нещастието е сграбчило ръката ми,
любовта не ми е отвърнала.

Звукът заглъхва.
Мрачни мисли ме обземат,
а болката не отшумява,
погледът ми примъглява.

Спомени нахлуват,
спомени за нещо скъпо,
сълзите ми с капки от дъжд смесват.

Чудя се как ли щеше да бъде,
ако беше с мен,
навярно няма да узная,
но винаги сте бъда в теб пленен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Аврамов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...