Feb 14, 2005, 1:11 AM

Спомен

  Poetry
1.6K 0 1
Капки от дъжд се спускат по лицето ми,
тъмнината ме е прегърнала,
нещастието е сграбчило ръката ми,
любовта не ми е отвърнала.

Звукът заглъхва.
Мрачни мисли ме обземат,
а болката не отшумява,
погледът ми примъглява.

Спомени нахлуват,
спомени за нещо скъпо,
сълзите ми с капки от дъжд смесват.

Чудя се как ли щеше да бъде,
ако беше с мен,
навярно няма да узная,
но винаги сте бъда в теб пленен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Аврамов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...