27 sept 2011, 18:53

Спомен или следа

  Poesía » Otra
664 0 8

Спомен или следа

 

Цъфнаха дървета

като булки с рокли на цветя.

Някой ги натрупа през нощта,

с нежни листенца и белота.

 

Ухаят, чак в душата се разливат,

като боя върху платна

и музика в сърца.

Тъй истинско и нежно е това!

 

Сякаш млади сме през пролетта!

И остава си в душата

вечно спомен или следа!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти ,че си честна ,а не добра!държа на честната доброта!
  • Благодаря ви момичета отскоро открих този сайт и вече съм щастлива!!
  • Спомените са следи, изрисувани трайно в душата на всеки от нас. Дано са цветни,красиви и вълнуващи!
    Поздрави!
  • Да така е ,но до сега не съм ги споделяла с никой !благодаря ти ,че си пожелала да прочетеш точно мое стихче!бъди здрава и щастлива!
  • Вярвай в себе си!
    Не винаги ще се харесват творбите ни, но те са наши преживявания, чувства и ние искаме да ги споделим.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...