27 сент. 2011 г., 18:53

Спомен или следа

667 0 8

Спомен или следа

 

Цъфнаха дървета

като булки с рокли на цветя.

Някой ги натрупа през нощта,

с нежни листенца и белота.

 

Ухаят, чак в душата се разливат,

като боя върху платна

и музика в сърца.

Тъй истинско и нежно е това!

 

Сякаш млади сме през пролетта!

И остава си в душата

вечно спомен или следа!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти ,че си честна ,а не добра!държа на честната доброта!
  • Благодаря ви момичета отскоро открих този сайт и вече съм щастлива!!
  • Спомените са следи, изрисувани трайно в душата на всеки от нас. Дано са цветни,красиви и вълнуващи!
    Поздрави!
  • Да така е ,но до сега не съм ги споделяла с никой !благодаря ти ,че си пожелала да прочетеш точно мое стихче!бъди здрава и щастлива!
  • Вярвай в себе си!
    Не винаги ще се харесват творбите ни, но те са наши преживявания, чувства и ние искаме да ги споделим.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...