Спомен от лятото
С очите на лятото
пак се поглеждам -
момиченце рошаво,
и пламъче палаво -
смешинка игрива...
ех... всичко това
виж как ми отива...
В ръката е споменът -
мидичка бяла.
В сърцето ми сякаш
е птица запяла.
Морето-ревнивец
пак ми се кара,
приглася му сякаш
даже и фара.
В стомаха ми
пърхат сто пеперуди,
а старата буна
стои и се чуди...
Отново съм влюбена -
не искам да крия!
Май лятото стори ми
бяла магия...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
