Oct 1, 2012, 11:44 AM

Спомен от лятото

  Poetry » Love
841 0 6

С очите на лятото 
пак се поглеждам -
момиченце рошаво, 

в очите с надежда
и пламъче палаво -
смешинка игрива...
ех... всичко това
виж как ми отива...
В ръката е споменът -
мидичка бяла.
В сърцето ми сякаш
е птица запяла.
Морето-ревнивец
пак ми се кара,
приглася му сякаш
даже и фара.
В стомаха ми 
пърхат сто пеперуди,
а старата буна
стои и се чуди...
Отново съм влюбена -
не искам да крия!
Май лятото стори ми
бяла магия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти си ги имаш, затова...
    Нека отидат там, където ги няма...
    Целувки, Жужка!
  • Здравей, рошавке
    Закачливо стихче, предизвика ми смешинки
  • Благодаря, Вал!
  • Харесах... много!
  • Благодаря ви, за това, че ме посетихте!Обич и "смешинки" винаги да има в очите ви!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...