Спомен от Родопите

8 abr 2006, 16:25

Poesía

1427 0 3

Ще се събудя през нощта,
в сълзи обляна, с питащ поглед,
    ще ме гледаш ти,
ще те целуна нежно и ще замълча,
за да запомня теб така - завинаги.
Ще бъде тихо - с тихи стъпки през гората
        ще вървим,
ще бъде тъмно, пътят ни луната
    пак ще освети.
Ще бъде тъжно - трябва да се разделим,
ще бъде вечно, ще напомнят
   миналите дни.
Една усмивка ще ти подаря,
да я пазиш и да я обичаш,
да бъдеш с нея най-богатия в света,
да имаш спомен от едно момиче.
Но нямам сили - гледам те
как сладко спиш
и своята болка на малки парченца
   разсичам
надявам се, моля се, искам някой ден
да ми простиш,
защото все пак не спрях да те обичам!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Рашкото (Рашко Карамитев)

2008-03-28T18:44:51+02:00

Отлично!!!
kity (Людмила Нилсън)

2007-01-14T20:52:28+02:00

Написала си моите мисли и преживявания...точно от там, Родопите!
Това е моята история, също
Много ми хареса!
ВТ (Вили Тодоров)

2006-04-08T18:23:47+03:00

Ще се събудя през нощта,
в сълзи обляна...
Нека никога да не виждаш сънища, които да те карат да плачеш!