Спомен от Родопите
Ще се събудя през нощта,
в сълзи обляна, с питащ поглед,
ще ме гледаш ти,
ще те целуна нежно и ще замълча,
за да запомня теб така - завинаги.
Ще бъде тихо - с тихи стъпки през гората
ще вървим,
ще бъде тъмно, пътят ни луната
пак ще освети.
Ще бъде тъжно - трябва да се разделим,
ще бъде вечно, ще напомнят
миналите дни.
Една усмивка ще ти подаря,
да я пазиш и да я обичаш,
да бъдеш с нея най-богатия в света,
да имаш спомен от едно момиче.
Но нямам сили - гледам те
как сладко спиш
и своята болка на малки парченца
разсичам
надявам се, моля се, искам някой ден
да ми простиш,
защото все пак не спрях да те обичам!
в сълзи обляна, с питащ поглед,
ще ме гледаш ти,
ще те целуна нежно и ще замълча,
за да запомня теб така - завинаги.
Ще бъде тихо - с тихи стъпки през гората
ще вървим,
ще бъде тъмно, пътят ни луната
пак ще освети.
Ще бъде тъжно - трябва да се разделим,
ще бъде вечно, ще напомнят
миналите дни.
Една усмивка ще ти подаря,
да я пазиш и да я обичаш,
да бъдеш с нея най-богатия в света,
да имаш спомен от едно момиче.
Но нямам сили - гледам те
как сладко спиш
и своята болка на малки парченца
разсичам
надявам се, моля се, искам някой ден
да ми простиш,
защото все пак не спрях да те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
