Спомен от Родопите
Ще се събудя през нощта,
в сълзи обляна, с питащ поглед,
ще ме гледаш ти,
ще те целуна нежно и ще замълча,
за да запомня теб така - завинаги.
Ще бъде тихо - с тихи стъпки през гората
ще вървим,
ще бъде тъмно, пътят ни луната
пак ще освети.
Ще бъде тъжно - трябва да се разделим,
ще бъде вечно, ще напомнят
миналите дни.
Една усмивка ще ти подаря,
да я пазиш и да я обичаш,
да бъдеш с нея най-богатия в света,
да имаш спомен от едно момиче.
Но нямам сили - гледам те
как сладко спиш
и своята болка на малки парченца
разсичам
надявам се, моля се, искам някой ден
да ми простиш,
защото все пак не спрях да те обичам!
в сълзи обляна, с питащ поглед,
ще ме гледаш ти,
ще те целуна нежно и ще замълча,
за да запомня теб така - завинаги.
Ще бъде тихо - с тихи стъпки през гората
ще вървим,
ще бъде тъмно, пътят ни луната
пак ще освети.
Ще бъде тъжно - трябва да се разделим,
ще бъде вечно, ще напомнят
миналите дни.
Една усмивка ще ти подаря,
да я пазиш и да я обичаш,
да бъдеш с нея най-богатия в света,
да имаш спомен от едно момиче.
Но нямам сили - гледам те
как сладко спиш
и своята болка на малки парченца
разсичам
надявам се, моля се, искам някой ден
да ми простиш,
защото все пак не спрях да те обичам!
© Ди All rights reserved.
