" Спонен от спомени"
(В. Казаков, П. Григорова)
Мълчанието се ражда, щом дойде лъжата,
желанието свършва, щом изгубиш мечтата.
И драпаш с нокти да изгониш тъгата,
и търсиш в мъглата дар за душата.
Взираш се сляпо, проклинаш съдбата,
мразиш, убиваш и скриваш словата.
Кървиш наранен, но надеждата липсва,
лежиш уморен и от всичко ти писва.
Не можеш да мислиш, не можеш да чувстваш,
не вярваш, а в самотата се вслушваш!
А дори и нея не чуваш. "Къде си любов?"
Там телата увити са в немощен зов...
С цигара отровна и водка "Смирноф",
отново бягаш от живота суров...
Спомен:
(П) Не мога да те прогоня, махни се от мен!
(В) Ридая, крещейки "Върни се за ден!"
(П) И боря се с мене, а не със света...
(В) Сега мълча и ето, че отново греша...
(П) Със себе си вплетена в тази борба...
(В) Сега с мен си толкова гадна, а после твърде добра!
(П) Недей ме ласка, знам, че съм зла!
(В) Искаш ме жив, но сега ще умра!
(П) Недей си отива! Не и сега!
(В) Думи лъжливи излизат от твойта уста...
(П) Словото е едно, а сърцето е друго!
(В) Обичаш ме страсно и мразиш ме лудо...
(П) Лудост е, знам, любовта ми към тебе...
(В) Чудовище злобно, вселило се в мъничко бебе!
(П) Омраза си ти! Живееш във мене...
(В) Злоба и страх в сърцето ми стене...
(П) От твойте стенания душата погубена тлее...
(В) Ето и твойта от болка немее...
(П) Не мълча, а крещя! Разбираш ли ти?
(В) Имаш желание, но вече нямаш мечти!
(В) Къде ще отидеш, къде ще си ти?
(П) Как ще си спомняш за устните ми...
(П) Тръгвам си вече - ти шепнеш "Върви!"...
(В) Умът ме напуска - любовта ни върни!
(В) Труден и тежък е пътят ни, зная...
(П) Но портата днес за нас се затваря...
© Велислав Казаков Todos los derechos reservados