Jun 20, 2009, 1:08 AM

Спомен от спомени

  Poetry » Love
1.4K 0 0

" Спонен от спомени"

(В. Казаков, П. Григорова)

 

Мълчанието се ражда, щом дойде лъжата,

желанието свършва, щом изгубиш мечтата.

И драпаш с нокти да изгониш тъгата,

и търсиш в мъглата дар за душата.

Взираш се сляпо, проклинаш съдбата,

мразиш, убиваш и скриваш словата.

Кървиш наранен, но надеждата липсва,

лежиш уморен и от всичко ти писва.

Не можеш да мислиш, не можеш да чувстваш,

не вярваш, а в самотата се вслушваш!

А дори и нея не чуваш. "Къде си любов?"

Там телата увити са в немощен зов...

С цигара отровна и водка "Смирноф",

отново бягаш от живота суров...

                          Спомен:

(П) Не мога да те прогоня, махни се от мен!

(В) Ридая, крещейки "Върни се за ден!"

(П) И боря се с мене, а не със света...

(В) Сега мълча и ето, че отново греша...

(П) Със себе си вплетена в тази борба...

(В) Сега с мен си толкова гадна, а после твърде добра!

(П) Недей ме ласка, знам, че съм зла!

(В) Искаш ме жив, но сега ще умра!

(П) Недей си отива! Не и сега!

(В) Думи лъжливи излизат от твойта уста...

(П) Словото е едно, а сърцето е друго!

(В) Обичаш ме страсно и мразиш ме лудо...

(П) Лудост е, знам, любовта ми към тебе...

(В) Чудовище злобно, вселило се в мъничко бебе!

(П) Омраза си ти! Живееш във мене...

(В) Злоба и страх в сърцето ми стене...

(П) От твойте стенания душата погубена тлее...

(В) Ето и твойта от болка немее...

(П) Не мълча, а крещя! Разбираш ли ти?

(В) Имаш желание, но вече нямаш мечти!

(В) Къде ще отидеш, къде ще си ти?

(П) Как ще си спомняш за устните ми...

(П) Тръгвам си вече - ти шепнеш "Върви!"...

(В) Умът ме напуска - любовта ни върни!

(В) Труден и тежък е пътят ни, зная...

(П) Но портата днес за нас се затваря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велислав Казаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...