Спомен през юни
Помниш ли юнските нощи,
горещи, вълнуващи, с мирис богат,
старата пейка и нашите страсти
в един отдавна забравен град.
Помниш ли шепота мил на сърцата,
думите нежни - без лъжи,
свидетели бяха само луната
и вечно живите звезди!
Помниш ли? Сега е студено.
Ледени късчета блуждаят в душите ни,
летим от година в година смутено,
само юни напомня за дните ни...
Влюбени сядат на нашата пейка,
тя им нашепва вълшебни слова,
с които двамата с теб под небето
се клехме до гроб в любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
поздрав
