21 ago 2008, 8:18

Спомен - реалност?...

  Poesía
807 0 12

 

Спомен - реалност?...

Отново в бащината къща...
След много време пак съм тук...
Красиви спомени в мен се прегръщат,
очи затварям, чувам звук:

безгрижен детски смях и шепот,
игри вълшебни в двора тих.
Любими книжки с много трепет
прочитам пак и пиша стих...

Очи отварям и звукът по-силен става -
към мене тичат мойте дъщери -
едната носи книжка стара,
а другата - цветя от двора ни държи.

Прегръщам ги и мисля си внезапно
за мойте спомени и тяхната игра.
И всъщност техните игри, навярно,
са мойте спомени, изплували така...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре заварила! Очакването е нещо приятно, нали, Веселка
  • Добре дошла и успех!!!Хареса ми как пишеш...Очаквам още...
  • Благодаря на всички !

    Надявам се да сте открили малко топлина и за себе си тук
  • И всъщност техните игри, навярно,
    са мойте спомени, изплували така.


    искрени поздравлени Ваня . чудесен истински стих
  • Проникна в душата ми!Прекрасен стих!Прегръщам те!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...