Aug 21, 2008, 8:18 AM

Спомен - реалност?...

  Poetry
802 0 12

 

Спомен - реалност?...

Отново в бащината къща...
След много време пак съм тук...
Красиви спомени в мен се прегръщат,
очи затварям, чувам звук:

безгрижен детски смях и шепот,
игри вълшебни в двора тих.
Любими книжки с много трепет
прочитам пак и пиша стих...

Очи отварям и звукът по-силен става -
към мене тичат мойте дъщери -
едната носи книжка стара,
а другата - цветя от двора ни държи.

Прегръщам ги и мисля си внезапно
за мойте спомени и тяхната игра.
И всъщност техните игри, навярно,
са мойте спомени, изплували така...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре заварила! Очакването е нещо приятно, нали, Веселка
  • Добре дошла и успех!!!Хареса ми как пишеш...Очаквам още...
  • Благодаря на всички !

    Надявам се да сте открили малко топлина и за себе си тук
  • И всъщност техните игри, навярно,
    са мойте спомени, изплували така.


    искрени поздравлени Ваня . чудесен истински стих
  • Проникна в душата ми!Прекрасен стих!Прегръщам те!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...