Спомен - реалност?...

Поэзия

808 0 12

Спомен - реалност?...

Отново в бащината къща...
След много време пак съм тук...
Красиви спомени в мен се прегръщат,
очи затварям, чувам звук:

безгрижен детски смях и шепот,
игри вълшебни в двора тих.
Любими книжки с много трепет
прочитам пак и пиша стих...

Очи отварям и звукът по-силен става -
към мене тичат мойте дъщери -
едната носи книжка стара,
а другата - цветя от двора ни държи.

Прегръщам ги и мисля си внезапно
за мойте спомени и тяхната игра.
И всъщност техните игри, навярно,
са мойте спомени, изплували така...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vanya70 (Ваня)

Добре заварила! Очакването е нещо приятно, нали, Веселка

2008-08-29T10:10:28+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Добре дошла и успех!!!Хареса ми как пишеш...Очаквам още...

2008-08-21T18:59:14+03:00
vanya70 (Ваня)

Благодаря на всички !

Надявам се да сте открили малко топлина и за себе си тук

2008-08-21T18:57:41+03:00
kireto1982 (Кирил Христов)

И всъщност техните игри, навярно,
са мойте спомени, изплували така.

искрени поздравлени Ваня . чудесен истински стих

2008-08-21T11:59:27+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Проникна в душата ми!Прекрасен стих!Прегръщам те!

2008-08-21T11:57:56+03:00