25 nov 2008, 18:16

Спомен-топлина

1.4K 0 12
 

Тъга и болка сплетени в едно

въздишат по ръба на тротоара,

а на съдбата острото свредло

разбива на една душа олтара.

 

А тя се бори с кървави ръце

за своето ръждясало огнище,

не иска спомена да предаде

и да превърне рая в пепелище.

 

Че този нежен спомен-топлина

е нейната утеха и наслада,

той в мрака е сияйна светлина

и свята недолюбена награда.

 

Очите и са пълни със сълзи,

а устните молитва произнасят,

за да възкръснат старите следи,

които този спомен да разнасят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • възхищавам ти се честно!
  • Когато всичко отмине може би спомените са тоблина...и само болката връща лошите...
    Поздрав за стиха, Наташа!
  • Споменът винаги е крачка към онази крепост на душата, която за краткост наричаме Памет. Много истински стихове, изстрадани!
  • усещане за топлота и нежност...
    прекрасна си...Нати...
  • "Че този нежен спомен-топлина

    е нейната утеха и наслада,

    той в мрака е сияйна светлина

    и свята недолюбена награда."
    !!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...