25 nov 2008, 18:16

Спомен-топлина

1.4K 0 12
 

Тъга и болка сплетени в едно

въздишат по ръба на тротоара,

а на съдбата острото свредло

разбива на една душа олтара.

 

А тя се бори с кървави ръце

за своето ръждясало огнище,

не иска спомена да предаде

и да превърне рая в пепелище.

 

Че този нежен спомен-топлина

е нейната утеха и наслада,

той в мрака е сияйна светлина

и свята недолюбена награда.

 

Очите и са пълни със сълзи,

а устните молитва произнасят,

за да възкръснат старите следи,

които този спомен да разнасят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • възхищавам ти се честно!
  • Когато всичко отмине може би спомените са тоблина...и само болката връща лошите...
    Поздрав за стиха, Наташа!
  • Споменът винаги е крачка към онази крепост на душата, която за краткост наричаме Памет. Много истински стихове, изстрадани!
  • усещане за топлота и нежност...
    прекрасна си...Нати...
  • "Че този нежен спомен-топлина

    е нейната утеха и наслада,

    той в мрака е сияйна светлина

    и свята недолюбена награда."
    !!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...