25.11.2008 г., 18:16

Спомен-топлина

1.4K 0 12
 

Тъга и болка сплетени в едно

въздишат по ръба на тротоара,

а на съдбата острото свредло

разбива на една душа олтара.

 

А тя се бори с кървави ръце

за своето ръждясало огнище,

не иска спомена да предаде

и да превърне рая в пепелище.

 

Че този нежен спомен-топлина

е нейната утеха и наслада,

той в мрака е сияйна светлина

и свята недолюбена награда.

 

Очите и са пълни със сълзи,

а устните молитва произнасят,

за да възкръснат старите следи,

които този спомен да разнасят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • възхищавам ти се честно!
  • Когато всичко отмине може би спомените са тоблина...и само болката връща лошите...
    Поздрав за стиха, Наташа!
  • Споменът винаги е крачка към онази крепост на душата, която за краткост наричаме Памет. Много истински стихове, изстрадани!
  • усещане за топлота и нежност...
    прекрасна си...Нати...
  • "Че този нежен спомен-топлина

    е нейната утеха и наслада,

    той в мрака е сияйна светлина

    и свята недолюбена награда."
    !!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...