Спомен-топлина
Тъга и болка сплетени в едно
въздишат по ръба на тротоара,
а на съдбата острото свредло
разбива на една душа олтара.
А тя се бори с кървави ръце
за своето ръждясало огнище,
не иска спомена да предаде
и да превърне рая в пепелище.
Че този нежен спомен-топлина
е нейната утеха и наслада,
той в мрака е сияйна светлина
и свята недолюбена награда.
Очите и са пълни със сълзи,
а устните молитва произнасят,
за да възкръснат старите следи,
които този спомен да разнасят.
© Наташа Басарова All rights reserved.
