14 nov 2022, 17:25

Спомен за 5 март 1956 година

  Poesía
371 2 3

... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,

в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,

пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,

и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,

и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във кувьоза,

и – малко терористче от ИДИЛ, избягал съм от делничната проза,

 

и днес изглеждам страшен, може би, и леко невъздържан във езика,

на 5 март „To be, or not to be?” в ушите на екипа – помня, виках! –

и после ужасът – да бъда жив, във Времето проточи се два века,

живея в стих, написан с прост молив, и си вървя по своята пътека,

и хълтам в своите шейсет и три – шейсет и три, изпети вече, песни! –

ще ви събудя утре призори с „To be, or not to be?” на Уилям Шекспир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...