Спомен за 5 март 1956 година
... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във кувьоза,
и – малко терористче от ИДИЛ, избягал съм от делничната проза,
и днес изглеждам страшен, може би, и леко невъздържан във езика,
на 5 март „To be, or not to be?” в ушите на екипа – помня, виках! –
и после ужасът – да бъда жив, във Времето проточи се два века,
живея в стих, написан с прост молив, и си вървя по своята пътека,
и хълтам в своите шейсет и три – шейсет и три, изпети вече, песни! –
ще ви събудя утре призори с „To be, or not to be?” на Уилям Шекспир.
© Валери Станков All rights reserved.
