Спомен за баба и дядо

27 nov 2024, 18:38

Poesía

96 5 4

СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО

... крее в паметта ми слаба огънчето отпреди –

дърпа баницата баба, дядо стар чибук кади,

кончето пръхти във дама, кротко хрупа си сенце,

и – от полога със слама крадвам си едно яйце,

върху хълма – и оттатък, щурам се нашир и длъж,

или пиша по реката с остра пръчка сух камъш,

из асмата косер чопли, капе сладък гроздов сок,

нощите се нижат – топли, месец грее – виторог,

кучето ръмжи по двора, скъсало синджира пак,

май, минават лоши хора край стоборите по мрак,

звездните небесни карти нощем и до днес чета –

дето милите ми старци чакат ме във Вечността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.