Спомен за баба и дядо
СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
... крее в паметта ми слаба огънчето отпреди –
дърпа баницата баба, дядо стар чибук кади,
кончето пръхти във дама, кротко хрупа си сенце,
и – от полога със слама крадвам си едно яйце,
върху хълма – и оттатък, щурам се нашир и длъж,
или пиша по реката с остра пръчка сух камъш,
из асмата косер чопли, капе сладък гроздов сок,
нощите се нижат – топли, месец грее – виторог,
кучето ръмжи по двора, скъсало синджира пак,
май, минават лоши хора край стоборите по мрак,
звездните небесни карти нощем и до днес чета –
дето милите ми старци чакат ме във Вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
