megans (Магдалена Василева)
108 818
8 sept 2007, 11:56

Спомен за детство... 

  Poesía
1556 0 8
Ръждясват спомените в паметта,
за дните на омайващото детство.
За мириса на горските цветя,
за слънчевият лъч, със мен кокетствал...
За ежедневно раждащите се мечти
и бляновете, греещи в душата...
Пораснала съм! И това личи
не от сребреещите нишки във косата...

... А от това, че утрото ми не блести,
а ражда се с усмивка пестелива...
И нощем заискрелите звезди
не размечтават, а с тъга обвиват...
По туй, че гледам с възрастни очи
онази пеперуда във полето,
която всъщност просто си лети,
а в детството ми гонеше небето...
 
По туй и още хиляди неща
разбирам - то от мене си отива,
но е жестоко да потъва в паметта
на детството безгрижността щастлива...

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Удоволствие беше за мен да прочета този прекрасен стих!
  • Поздрав за невероятния стих, Маги! Отива си детството, няма как, но всеки запазва част от детската си същност в душата си. Поздрав!
  • Браво Маги!
    Върна ме назад!!!
  • Обичам да те чета, мила!!!
    Пиши!!!
  • "По туй, че гледам с възрастни очи
    онази пеперуда във полето,
    която всъщност просто си лети,
    а в детството ми гонеше небето..."
    Върховно!!!Вълнуващо!!!Браво!!!
  • Ако можеха да се върнат онези години...
    Прекрасен стих, Маги!!! Поздрави!!!
  • Разтърси ме този прекрасен стих , Маги!Много красиво си го написала.Тъжен стих, а го прочетох с огромно удоволствие. С обич.
  • Порасна ли наистина? Дали се промени?
    Или пък някъде се крие малкото момиче,
    което палаво след ветровете луди тича!?
    Една частица - спомен детски - запази!

    Прекрасен стих, Маги! Усмивки!

Propuestas
: ??:??