Sep 8, 2007, 11:56 AM

Спомен за детство...

Poetry

2K 0 8

Ръждясват спомените в паметта,
за дните на омайващото детство.
За мириса на горските цветя,
за слънчевият лъч, със мен кокетствал...
За ежедневно раждащите се мечти
и бляновете, греещи в душата...
Пораснала съм! И това личи
не от сребреещите нишки във косата...

... А от това, че утрото ми не блести,
а ражда се с усмивка пестелива...
И нощем заискрелите звезди
не размечтават, а с тъга обвиват...
По туй, че гледам с възрастни очи
онази пеперуда във полето,
която всъщност просто си лети,
а в детството ми гонеше небето...

По туй и още хиляди неща
разбирам - то от мене си отива,
но е жестоко да потъва в паметта
на детството безгрижността щастлива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вирго99 (Ася Толедо)

Удоволствие беше за мен да прочета този прекрасен стих!

2015-07-30T14:56:08+03:00
cvete21 (Цветелина Янкова)

Поздрав за невероятния стих, Маги! Отива си детството, няма как, но всеки запазва част от детската си същност в душата си. Поздрав!

2007-09-10T10:30:13+03:00
Love (Ванина)

Браво Маги!
Върна ме назад!!!

2007-09-09T08:40:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Обичам да те чета, мила!!!
Пиши!!!

2007-09-08T23:00:44+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"По туй, че гледам с възрастни очи
онази пеперуда във полето,
която всъщност просто си лети,
а в детството ми гонеше небето..."
Върховно!!!Вълнуващо!!!Браво!!!

2007-09-08T17:19:16+03:00