Ръждясват спомените в паметта,
за дните на омайващото детство.
За мириса на горските цветя,
за слънчевият лъч, със мен кокетствал...
За ежедневно раждащите се мечти
и бляновете, греещи в душата...
Пораснала съм! И това личи
не от сребреещите нишки във косата...
... А от това, че утрото ми не блести,
а ражда се с усмивка пестелива...
И нощем заискрелите звезди
не размечтават, а с тъга обвиват... ...