Спомен за детство...
Ръждясват спомените в паметта,
за дните на омайващото детство.
За мириса на горските цветя,
за слънчевият лъч, със мен кокетствал...
За ежедневно раждащите се мечти
и бляновете, греещи в душата...
Пораснала съм! И това личи
не от сребреещите нишки във косата...
... А от това, че утрото ми не блести,
а ражда се с усмивка пестелива...
И нощем заискрелите звезди
не размечтават, а с тъга обвиват...
По туй, че гледам с възрастни очи
онази пеперуда във полето,
която всъщност просто си лети,
а в детството ми гонеше небето...
По туй и още хиляди неща
разбирам - то от мене си отива,
но е жестоко да потъва в паметта
на детството безгрижността щастлива...
за дните на омайващото детство.
За мириса на горските цветя,
за слънчевият лъч, със мен кокетствал...
За ежедневно раждащите се мечти
и бляновете, греещи в душата...
Пораснала съм! И това личи
не от сребреещите нишки във косата...
... А от това, че утрото ми не блести,
а ражда се с усмивка пестелива...
И нощем заискрелите звезди
не размечтават, а с тъга обвиват...
По туй, че гледам с възрастни очи
онази пеперуда във полето,
която всъщност просто си лети,
а в детството ми гонеше небето...
По туй и още хиляди неща
разбирам - то от мене си отива,
но е жестоко да потъва в паметта
на детството безгрижността щастлива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
Поздрав!
