4 jun 2024, 14:44

Спомен за девойката по сенокос

693 2 1

СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС

 

... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,

зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,

по безшумната пътека гледах я – към мен върви,

и се свличаха полека! – под косата ми треви.

Тръсна ми косица руса – и след миг ѝ чух гласа,

и – наточих трижди с бруса още острата коса.

Тя се спря и ме запита: – Момко, искаш ли вода?

 

Бе донесла топла пита с дъх на билкови бърда.

Стелна ленената кърпа, ръсна чубрика и сол,

и косичниче придърпа – свлечен слънчев ореол!

В блага сенчица ме кротна, стори ме блажен и тих.

Ни на селфи да я фотна, ни да я разкажа в стих!

Вятърче ли ме докосна? – или нейде пейна кос?

Ах! – девойка сенокосна ми дойде по сенокос.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...