Спомен за девойката по сенокос
СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви.
Тръсна ми косица руса – и след миг ѝ чух гласа,
и – наточих трижди с бруса още острата коса.
Тя се спря и ме запита: – Момко, искаш ли вода?
Бе донесла топла пита с дъх на билкови бърда.
Стелна ленената кърпа, ръсна чубрика и сол,
и косичниче придърпа – свлечен слънчев ореол!
В блага сенчица ме кротна, стори ме блажен и тих.
Ни на селфи да я фотна, ни да я разкажа в стих!
Вятърче ли ме докосна? – или нейде пейна кос?
Ах! – девойка сенокосна ми дойде по сенокос.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
