4 июн. 2024 г., 14:44

Спомен за девойката по сенокос

694 2 1

СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС

 

... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,

зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,

по безшумната пътека гледах я – към мен върви,

и се свличаха полека! – под косата ми треви.

Тръсна ми косица руса – и след миг ѝ чух гласа,

и – наточих трижди с бруса още острата коса.

Тя се спря и ме запита: – Момко, искаш ли вода?

 

Бе донесла топла пита с дъх на билкови бърда.

Стелна ленената кърпа, ръсна чубрика и сол,

и косичниче придърпа – свлечен слънчев ореол!

В блага сенчица ме кротна, стори ме блажен и тих.

Ни на селфи да я фотна, ни да я разкажа в стих!

Вятърче ли ме докосна? – или нейде пейна кос?

Ах! – девойка сенокосна ми дойде по сенокос.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...