Спомен за дядовата гора
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж:
на сенчеста прохлада верен страж?
Отдавна го няма ланския сняг.
Но защо ли го сънувам пак?
Отлетяха птиците без гнезда.
Къде потъна горската вода?
Детето в мене търси минзухар...
Не съм ли вече романтично стар?
Тук беше дивен,горски рай...
А днес е сечище без глас,комай!?
И жив бе този птичи лес...
Сега е мъртъв без криле!
Какво ни оставиха, преди
да си отидат нашите деди?!
Стоя като онемял езичник-сам-
погубил себе си без горски храм!
При тази тъй свирепа сеч,
ще спестя заупокойната си реч.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за Любими, Дочка Г.!
-
Благодаря за коментарите и оценките, Елка, Петя и Ивита!🙏
-
Засаждайте, напук на всичко!
Вале, вземам от " Гората. Бг".
Засадих праскови, бук и лавандула.
Надежда има. Винаги има.
Стойчо, адмирации приятелю.❤️ -
Тъжната истина. Убиват горите и нашето бъдеще.
-
"...Къде го оня тих и зелен пейзаж...
Тук беше дивен,горски рай..."
Поздравления, Стойчо! Много хубав стих! -
Благодаря за коментара, Валя!
И аз садих фиданки в парк "Боровец" в Ямбол.Всяка година учениците от училищата в града залесяват определени площи,което е окуражително!
Юри,благодаря за оценката и поздравите! -
Стойчо, адмирации! 👍
-
Има една група във фейса, Ранрозар, Гората, хората подаряват фиданки и залесяват оголените участъци. Надежда има.
-
Благодаря за оценката, Владимир!
-
Препоръчвам!
-
Благодаря за коментара, Антоанета!
Благодаря за стиховете и оценката, Миг31! -
"Гора бе тя с пътека тайна,
дъб, липа и дрян, гъста и омайна,
Днес - сухи дънери, вейки, храсти
няма "Горски пътник" .....само алчни ....расти! " -
Тема, коато заслужава внимание и конкретни действия и решения.
Поздравления за позицията, Стойчо! -
Благодаря за коментара, Жени!
Благодаря за пожеланията, Латинка-Златна! -
С palenka (П. Антонова)!
Хубава вечер, Ranrozar(Стойчо Станев)! -
Финалът!
-
Благодаря за коментарите и оценките, Даниела, Младен, Ана и ИнаКалина!
Преди двадесет години (2004) ни казаха, че ще има сеч и на наследниците заплатиха по два кубика дърва.Повече никой не ни е търсил да каже, защото и след това някой е сякъл и продавал...Но никой не е засаждал след сечта!Обезлесяването ерозира почвата, гората привлича дъждове и снегове.В Ямбол не е валяло хубав сняг от 15 години! -
Унищожаваме природата, а после се чудим защо тя ни става враг.
-
Искрено,истинско, светло! Браво ,Стойчо!
-
Човек трябва да е безжалостен към собствените си светини и към тези на другите, защото в това е диалектиката. Принасяйки себе си в жертва, той дава път на новото, дори да е по-лошо и дори по-пагубно от миналото. Моите искрени съболезнования за загубите, Стойчо! Важното е, че си написал хубав възпоменателен стих!
-
Лошото е, Стойчо, че и тези, които уж контролират, не се различават от престъпниците. Останалите... безучастно наблюдават. Вчера в местна ФБ група публикувах снимка на навеса на една бензиностанция - металните профили на козирката корозирали, много от тях липсват, провесени всеки момент да паднат на главите на клиентите, останалите - изключително опасни. По-голямата част реагираха нормално, но един местен кандидат депутат и един Общински съветник ми писаха: "Ми кой те кара да зареждаш там?" Затова написах набързо за "Силата на безсилието". Замислим ли се, наистина е страшно!
-
Благодаря за коментарите и оценките, Пепи,Иванъ и Ники!
За съжаление повече сечем,по-малко засаждаме,но дано времето ме опровергае! -
С Пепи!
Чудесен си, Стойчо!
Обичам да те чета! -
Какво да се прави, светът се промени! Парите станаха движеща сила, за природата няма време да и се обръща внимание. Какво можем да искаме от хора,които са готови да продават земята на чужденците! Изсичат, продават, навярно и изнасят за чужбина... Остава споменът. Поздравления, Стойчо!
-
Все повече губим връзката с природата, правопорционално с човешкото у нас.
Без заукопойна...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
