Спомен за дядовата гора
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж:
на сенчеста прохлада верен страж?
Отдавна го няма ланския сняг.
Но защо ли го сънувам пак?
Отлетяха птиците без гнезда.
Къде потъна горската вода?
Детето в мене търси минзухар...
Не съм ли вече романтично стар?
Тук беше дивен,горски рай...
А днес е сечище без глас,комай!?
И жив бе този птичи лес...
Сега е мъртъв без криле!
Какво ни оставиха, преди
да си отидат нашите деди?!
Стоя като онемял езичник-сам-
погубил себе си без горски храм!
При тази тъй свирепа сеч,
ще спестя заупокойната си реч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
