12 nov 2020, 7:33

Спомен за една стара гара

  Poesía » Otra
389 0 0

Колко хора е старата гара събрала,
колко хора и колко кипеж за живот!
Даже болното куче е вече разбрало,
че животът е нежен и страшен робот.

 

Колко мъка в железния въздух се крие,
колко пъти съдбата пътува оттук...
Под краката земята е твърда, но ние
небесата катерим – на всичко напук.

 

Чудеса ще намерим по пътя самотен.
Ще ги крием далече от чужди очи!
За какво са ти всички пари и имоти,
ако, скъпи човече, самотен си ти?

 

Ако няма с кого да си кажеш и дума,
си прашинка: петно от световния ден.
Засечем ли се с теб по нелеките друми,
поседнѝ и почнѝ да говориш на мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...