Спомен за една стара гара

12.11.2020 г., 7:33 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 2

278 0 0

Колко хора е старата гара събрала,
колко хора и колко кипеж за живот!
Даже болното куче е вече разбрало,
че животът е нежен и страшен робот.
Колко мъка в железния въздух се крие,
колко пъти съдбата пътува оттук...
Под краката земята е твърда, но ние
небесата катерим – на всичко напук.
Чудеса ще намерим по пътя самотен.
Ще ги крием далече от чужди очи!
За какво са ти всички пари и имоти,
ако, скъпи човече, самотен си ти? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Онази
Ех...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
"Мяра, според мяра..."

На дясното си рамо ангел носим, и с дявола на лявото си рамо, в охолство тънем, а коматче просим, тр...
Писмо до нея

Нощ е. Отново припламват звездите над моя ефирен сумрáк. Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ из мои...

Още произведения »