Спомен за хляба

Poesía

523 2 1

Думичките "Обичам те"
днес за нас са като краещник хляб,
на който отдавна
сме изяли средата.

И когато отново
ни подгони гладът,
ние слагаме каквото намерим
вътре в кората -

есемесна любов,
интернетни познанства,
самоизмами,
стихотворения...

И все по ни нагарча,
и все по е трудно да сдъвчем онова,
който уж би трябвало
да ни е спасение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Ако не носим любов в себе си, колкото и да пишем за нея,е един ефимерен повик...
И една фурна хляб няма да стигне,за да разберем витринната любов!
Та,дума дупка не прави!

2018-12-27T16:13:02+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0