27 дек. 2018 г., 15:31

Спомен за хляба

520 2 1

Думичките "Обичам те"
днес за нас са като краещник хляб, 
на който отдавна
сме изяли средата.

 

И когато отново 
ни подгони гладът,
ние слагаме каквото намерим
вътре в кората -

 

есемесна любов,
интернетни познанства,
самоизмами,
стихотворения...

 

И все по ни нагарча,
и все по е трудно да сдъвчем онова,
който уж би трябвало
да ни е спасение. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако не носим любов в себе си, колкото и да пишем за нея,е един ефимерен повик...
    И една фурна хляб няма да стигне,за да разберем витринната любов!
    Та,дума дупка не прави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...