27 дек. 2018 г., 15:31

Спомен за хляба

518 2 1

Думичките "Обичам те"
днес за нас са като краещник хляб, 
на който отдавна
сме изяли средата.

 

И когато отново 
ни подгони гладът,
ние слагаме каквото намерим
вътре в кората -

 

есемесна любов,
интернетни познанства,
самоизмами,
стихотворения...

 

И все по ни нагарча,
и все по е трудно да сдъвчем онова,
който уж би трябвало
да ни е спасение. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако не носим любов в себе си, колкото и да пишем за нея,е един ефимерен повик...
    И една фурна хляб няма да стигне,за да разберем витринната любов!
    Та,дума дупка не прави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...