Dec 27, 2018, 3:31 PM

Спомен за хляба

  Poetry
517 2 1

Думичките "Обичам те"
днес за нас са като краещник хляб, 
на който отдавна
сме изяли средата.

 

И когато отново 
ни подгони гладът,
ние слагаме каквото намерим
вътре в кората -

 

есемесна любов,
интернетни познанства,
самоизмами,
стихотворения...

 

И все по ни нагарча,
и все по е трудно да сдъвчем онова,
който уж би трябвало
да ни е спасение. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако не носим любов в себе си, колкото и да пишем за нея,е един ефимерен повик...
    И една фурна хляб няма да стигне,за да разберем витринната любов!
    Та,дума дупка не прави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....