Думичките "Обичам те"
днес за нас са като краещник хляб,
на който отдавна
сме изяли средата.
И когато отново
ни подгони гладът,
ние слагаме каквото намерим
вътре в кората -
есемесна любов,
интернетни познанства,
самоизмами,
стихотворения...
И все по ни нагарча,
и все по е трудно да сдъвчем онова,
който уж би трябвало
да ни е спасение.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
