27.12.2018 г., 15:31

Спомен за хляба

513 2 1

Думичките "Обичам те"
днес за нас са като краещник хляб, 
на който отдавна
сме изяли средата.

 

И когато отново 
ни подгони гладът,
ние слагаме каквото намерим
вътре в кората -

 

есемесна любов,
интернетни познанства,
самоизмами,
стихотворения...

 

И все по ни нагарча,
и все по е трудно да сдъвчем онова,
който уж би трябвало
да ни е спасение. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако не носим любов в себе си, колкото и да пишем за нея,е един ефимерен повик...
    И една фурна хляб няма да стигне,за да разберем витринната любов!
    Та,дума дупка не прави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...