Спомен за криле

Poesía » Otra

646 0 4

Сега оттам минава магистрала;

пресича с черна лента пустошта.

Тревата – прежълтяла, изгоряла,

полегнала в примирие в пръстта.

По нея гладни врани обикалят.

В канавката пресъхнала – боклук.

Опасен електричен стълб изгаря

криле на щъркели, гнездили тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Публикувано в:

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с. 227

Comentarios

vyatur13 (Елена)

Красиво,благодаря ти !

2014-09-24T22:06:19+03:00
Eia (Росица Танчева)

"...изгаря
криле на щъркели..."
Постигнала си внушението, което целиш. Страшно е...
Поздравления за миниатюрата!

2014-09-20T19:26:21+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Полетът на щъркела е радост.Предвестникът на пролетта е той!
Народът ни рисува го как носи
новородено в бяла пелена...
И изведнъж ми стана много тъжно -
и щъркелите имат си душа!?
С малко думи и повече емоция си постигнала целта си -едно хубаво
стихотворение, за което ти се възхищавам! Поздрави и хубав ден!

2014-09-19T22:41:45+03:00
Самодива (Вики)

Красива носталгия.

2014-09-18T11:58:43+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0