670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Sep 18, 2014, 10:37 AM  

Спомен за криле 

  Poetry » Other
378 0 4

Сега оттам минава магистрала;

пресича с черна лента пустошта.

Тревата – прежълтяла, изгоряла,

полегнала в примирие в пръстта.

 

По нея гладни врани обикалят.

В канавката пресъхнала – боклук.

Опасен електричен стълб изгаря

криле на щъркели, гнездили тук.

 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано в:

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с. 227

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво,благодаря ти !
  • "...изгаря
    криле на щъркели..."
    Постигнала си внушението, което целиш. Страшно е...
    Поздравления за миниатюрата!
  • Полетът на щъркела е радост.Предвестникът на пролетта е той!
    Народът ни рисува го как носи
    новородено в бяла пелена...
    И изведнъж ми стана много тъжно -
    и щъркелите имат си душа!?
    С малко думи и повече емоция си постигнала целта си -едно хубаво
    стихотворение, за което ти се възхищавам! Поздрави и хубав ден!
  • Красива носталгия.
Random works
: ??:??