Спомен за криле

Поэзия » Другая

647 0 4

Сега оттам минава магистрала;

пресича с черна лента пустошта.

Тревата – прежълтяла, изгоряла,

полегнала в примирие в пръстта.

По нея гладни врани обикалят.

В канавката пресъхнала – боклук.

Опасен електричен стълб изгаря

криле на щъркели, гнездили тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Публикувано в:

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с. 227

vyatur13 (Елена)

Красиво,благодаря ти !

2014-09-24T22:06:19+03:00
Eia (Росица Танчева)

"...изгаря
криле на щъркели..."
Постигнала си внушението, което целиш. Страшно е...
Поздравления за миниатюрата!

2014-09-20T19:26:21+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Полетът на щъркела е радост.Предвестникът на пролетта е той!
Народът ни рисува го как носи
новородено в бяла пелена...
И изведнъж ми стана много тъжно -
и щъркелите имат си душа!?
С малко думи и повече емоция си постигнала целта си -едно хубаво
стихотворение, за което ти се възхищавам! Поздрави и хубав ден!

2014-09-19T22:41:45+03:00
Самодива (Вики)

Красива носталгия.

2014-09-18T11:58:43+03:00