21 dic 2007, 23:56

Спомен за лятото

1.2K 0 2

Море, звезди, скали и плажове...

Къде сме ние, друже мой?

Вълни  и пясък, вятър, дарове...

Спомени вечни със теб, друже мой.

 

Запалени свещи, цветя и ягоди...

Не бяхме ли млади със теб, скъпи мой?

Горещи целувки, въздишки и трепети...

Помниш ли лятото със теб, мили мой?

 

Смехът на чайките, събудил ни в утрото...

А нашият смях със теб, мили мой?

Кафето и изгревът, и бризът, и другото...

Завинаги в нас ще са те, прилив мой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грета Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Кафето и изгревът, и бризът, и другото...
    Завинаги в нас ще са те, прилив мой!"

    Браво!!!
    Ей това си е откровено откровение

  • Поздравления!!!Харесва ми как пишеш...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...