21 дек. 2007 г., 23:56

Спомен за лятото

1.2K 0 2

Море, звезди, скали и плажове...

Къде сме ние, друже мой?

Вълни  и пясък, вятър, дарове...

Спомени вечни със теб, друже мой.

 

Запалени свещи, цветя и ягоди...

Не бяхме ли млади със теб, скъпи мой?

Горещи целувки, въздишки и трепети...

Помниш ли лятото със теб, мили мой?

 

Смехът на чайките, събудил ни в утрото...

А нашият смях със теб, мили мой?

Кафето и изгревът, и бризът, и другото...

Завинаги в нас ще са те, прилив мой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Кафето и изгревът, и бризът, и другото...
    Завинаги в нас ще са те, прилив мой!"

    Браво!!!
    Ей това си е откровено откровение

  • Поздравления!!!Харесва ми как пишеш...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...