21 дек. 2007 г., 23:56

Спомен за лятото

1.2K 0 2

Море, звезди, скали и плажове...

Къде сме ние, друже мой?

Вълни  и пясък, вятър, дарове...

Спомени вечни със теб, друже мой.

 

Запалени свещи, цветя и ягоди...

Не бяхме ли млади със теб, скъпи мой?

Горещи целувки, въздишки и трепети...

Помниш ли лятото със теб, мили мой?

 

Смехът на чайките, събудил ни в утрото...

А нашият смях със теб, мили мой?

Кафето и изгревът, и бризът, и другото...

Завинаги в нас ще са те, прилив мой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Кафето и изгревът, и бризът, и другото...
    Завинаги в нас ще са те, прилив мой!"

    Браво!!!
    Ей това си е откровено откровение

  • Поздравления!!!Харесва ми как пишеш...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...