Dec 21, 2007, 11:56 PM

Спомен за лятото

Poetry » Love

1.2K 0 2

Море, звезди, скали и плажове...

Къде сме ние, друже мой?

Вълни и пясък, вятър, дарове...

Спомени вечни със теб, друже мой.

Запалени свещи, цветя и ягоди...

Не бяхме ли млади със теб, скъпи мой?

Горещи целувки, въздишки и трепети...

Помниш ли лятото със теб, мили мой?

Смехът на чайките, събудил ни в утрото...

А нашият смях със теб, мили мой?

Кафето и изгревът, и бризът, и другото...

Завинаги в нас ще са те, прилив мой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

"Кафето и изгревът, и бризът, и другото...
Завинаги в нас ще са те, прилив мой!"

Браво!!!
Ей това си е откровено откровение

2007-12-23T12:15:30+02:00
rosen_dream (Росен Яворов)

Поздравления!!!Харесва ми как пишеш...

2007-12-22T09:36:09+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0