Море, звезди, скали и плажове...
Къде сме ние, друже мой?
Вълни и пясък, вятър, дарове...
Спомени вечни със теб, друже мой.
Запалени свещи, цветя и ягоди...
Не бяхме ли млади със теб, скъпи мой?
Горещи целувки, въздишки и трепети...
Помниш ли лятото със теб, мили мой?
Смехът на чайките, събудил ни в утрото...
А нашият смях със теб, мили мой?
Кафето и изгревът, и бризът, и другото...
Завинаги в нас ще са те, прилив мой!
© Грета Станчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
