16 nov 2011, 11:55

Спомен за любов

897 0 11

СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ

Не искам спомен да си ти.Не искам аз да те забравя,захвърлен в миналите дни,по малко ти да избледняваш.Не искам огнена жарава,не искам бурни ветрове.
Спокойно нека  времето изтлява,защото ти си всъщност прероден...във птичи поглед, или на елен в очите,учудено откривам те, нали?В нощта, когато пълна е луната,по нейната блестяща стълба слизаш ти...И без дори да вникна във  словата,които тихо, тихо ми редиш,разбирам - любовта не се забравя.И ето, че се ражда лунен стих... 
 


2011-03-23

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...