16 нояб. 2011 г., 11:55

Спомен за любов

899 0 11

СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ

Не искам спомен да си ти.Не искам аз да те забравя,захвърлен в миналите дни,по малко ти да избледняваш.Не искам огнена жарава,не искам бурни ветрове.
Спокойно нека  времето изтлява,защото ти си всъщност прероден...във птичи поглед, или на елен в очите,учудено откривам те, нали?В нощта, когато пълна е луната,по нейната блестяща стълба слизаш ти...И без дори да вникна във  словата,които тихо, тихо ми редиш,разбирам - любовта не се забравя.И ето, че се ражда лунен стих... 
 


2011-03-23

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...