Спомен за любов
СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ
Не искам спомен да си ти.Не искам аз да те забравя,захвърлен в миналите дни,по малко ти да избледняваш.Не искам огнена жарава,не искам бурни ветрове.Спокойно нека времето изтлява,защото ти си всъщност прероден...във птичи поглед, или на елен в очите,учудено откривам те, нали?В нощта, когато пълна е луната,по нейната блестяща стълба слизаш ти...И без дори да вникна във словата,които тихо, тихо ми редиш,разбирам - любовта не се забравя.И ето, че се ражда лунен стих...
2011-03-23
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хрис Все права защищены
