16.11.2011 г., 11:55

Спомен за любов

893 0 11

СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ

Не искам спомен да си ти.Не искам аз да те забравя,захвърлен в миналите дни,по малко ти да избледняваш.Не искам огнена жарава,не искам бурни ветрове.
Спокойно нека  времето изтлява,защото ти си всъщност прероден...във птичи поглед, или на елен в очите,учудено откривам те, нали?В нощта, когато пълна е луната,по нейната блестяща стълба слизаш ти...И без дори да вникна във  словата,които тихо, тихо ми редиш,разбирам - любовта не се забравя.И ето, че се ражда лунен стих... 
 


2011-03-23

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...