Спомен за любовта

Отпивам  от  чашата  тъжно,

глътка  по  глътка  натрупан  живот,

сълзите  се  стичат  безмълвно 

върху  образа  ти 

и  се  напивам  от любов.

Ти  си  ми  със  нещо  близък,

живял  си  някога  във  мен

и  оставил  си  ми  една  искрица, 

и  частица  нежност

от  топъл  слънчев  ден.

Близки  са  ми  твоите  коси,

устните  ти  чувствам  още,

как  нашепват  страст,

от  ръцете  мъжки,  силни 

болка  още  ме  гори.

Ти  си  ми  със  нещо  близък,

взела  съм  от  тебе  малко  радост,  малко  смях,

но  не  искай  да  ги  върна,

защото  в  дни  на  отчаяние 

аз  живея  с  тях.

Близки  са  ми  твоите  очи

и  твоите  желания,

близка  ми  е  твойта  луда  страст

и  всичко  твое  ми  е  близко,

защото  то  живее  в  нас.

***   ***   ***