1.02.2013 г., 23:05

Спомен за любовта

661 0 1

Отпивам  от  чашата  тъжно,

глътка  по  глътка  натрупан  живот,

сълзите  се  стичат  безмълвно 

върху  образа  ти 

и  се  напивам  от любов.

 

Ти  си  ми  със  нещо  близък,

живял  си  някога  във  мен

и  оставил  си  ми  една  искрица, 

и  частица  нежност

от  топъл  слънчев  ден.

 

Близки  са  ми  твоите  коси,

устните  ти  чувствам  още,

как  нашепват  страст,

от  ръцете  мъжки,  силни 

болка  още  ме  гори.

 

Ти  си  ми  със  нещо  близък,

взела  съм  от  тебе  малко  радост,  малко  смях,

но  не  искай  да  ги  върна,

защото  в  дни  на  отчаяние 

аз  живея  с  тях.

 

Близки  са  ми  твоите  очи

и  твоите  желания,

близка  ми  е  твойта  луда  страст

и  всичко  твое  ми  е  близко,

защото  то  живее  в  нас.

 

***   ***   ***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...