Feb 1, 2013, 11:05 PM

Спомен за любовта

  Poetry » Love
660 0 1

Отпивам  от  чашата  тъжно,

глътка  по  глътка  натрупан  живот,

сълзите  се  стичат  безмълвно 

върху  образа  ти 

и  се  напивам  от любов.

 

Ти  си  ми  със  нещо  близък,

живял  си  някога  във  мен

и  оставил  си  ми  една  искрица, 

и  частица  нежност

от  топъл  слънчев  ден.

 

Близки  са  ми  твоите  коси,

устните  ти  чувствам  още,

как  нашепват  страст,

от  ръцете  мъжки,  силни 

болка  още  ме  гори.

 

Ти  си  ми  със  нещо  близък,

взела  съм  от  тебе  малко  радост,  малко  смях,

но  не  искай  да  ги  върна,

защото  в  дни  на  отчаяние 

аз  живея  с  тях.

 

Близки  са  ми  твоите  очи

и  твоите  желания,

близка  ми  е  твойта  луда  страст

и  всичко  твое  ми  е  близко,

защото  то  живее  в  нас.

 

***   ***   ***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....