СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва,
а Луната е пица, намацана с вкиснал кетчуп,
и акулите даже отказват на кренвирши „Leki”,
и хрипти хоризонтът – усукано гърло във клуп! –
вече няма ги нийде прекрасните лунни пътеки,
и с кого да поемеш на път към щастливи земи,
покрай теб животуркат на групи щастливи тулупи? –
пък и ние сред тях, дето лудваме бавно – сами, ...