Спомен за Медея
СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва,
а Луната е пица, намацана с вкиснал кетчуп,
и акулите даже отказват на кренвирши „Leki”,
и хрипти хоризонтът – усукано гърло във клуп! –
вече няма ги нийде прекрасните лунни пътеки,
и с кого да поемеш на път към щастливи земи,
покрай теб животуркат на групи щастливи тулупи? –
пък и ние сред тях, дето лудваме бавно – сами,
просто няма отде допълнително време да купим,
с изветрялата бира, с две консерви от рибата тон,
с низи чирози, дето за черни дни вързах сафрида,
аз отдавна престанах да се правя на онзи Язон,
който хъркаше нощем под Златното руно в Колхида,
а Медея пред дракона хвърли два топа сатен,
упои го със билки – и на скута си сетне ме кротна...
Ще си ида щастлив, че в безкрайната нощ върху мен
не заспах със греблата на дъното в своята лодка.
© Валери Станков All rights reserved.
